Вихрен

Връх Вихрен e висок 2 917 метра. Втори по височина в България и на трето място на Балканския полуостров след върховете Мусала и Олимп. За изкачването на връх Вихрен можете да избирате между няколко маршрута, от които на мен е познат само този, наречен "Царска пътека", а между другите има и варианти, подходящи за алпинисти. Без да познавам останалите маршрути, мога спокойно да каже, че и този е добро предизвикателство за един градски пешеходец и отлична тренировка на волята и тялото.

Стигаме до хижа Вихрен, поглеждаме на горе към върха, а времето изглежда обещаващо.

Съветваме се с табелите, които сочат посоката на всяка пътека и поемаме към нашата цел.

След около 30 минути по моя преценка катерене хижа Вихрен вече изглежда доста по-мъничка.

Минаваме покрай поточе, което изглежда подходящо за почивка. Спираме за глътка въздух.

Върхът вече е обгърнат от облаците...

Пътеката ни подарява прекрасна гледка към Голямото Влахино езеро, което се намира на         2 032 метра,  и  към връх Гредаро, висок 2 605 метра.

Тази указателна табелка за посоката и времето към върха трябва да я сменят или поне да добавят, че указаните 40 минути до върха са постижими само за напреднали планинари :-)

Върхът продължава да е скрит сред облаци и ние след малко също ще се скрием там.

Денят беше събота и трафикът - натоварен, но в сравнение с посещаемостта на Рилските езера си е направо пусто.

В района трябва да има еделвайс, но ние не видяхме нито един. За сметка на това срещнахме друг вид не по-малко красиви цветя.

Видимостта ни беше ограничена и се питахме дали няма да подминем върха...

Ето я заветната цел!

След кратък престой облаците се разкъсаха и успяхме да погледнем надолу, а пред очите ни се разкри ето тази гледка...

Снимка в посока Кутело и започваме спускането по обратния път, което никак не е по-лесно от изкачването.

Гледка към връх Тодорка, висок 2 746 метра.

 Спираме за почивка при тази скала и чакаме да се покаже отново Влахино езеро

Хоп! Ето го и него...

Слизайки надолу, на няколко пъти се обръщаме, за да се насладим на гледката към върха, на който бяхме преди малко.

По пътя надолу, отново спираме покрай това поточе, а след това предизвикателство, то наистина изглеждаше неустоимо... Бях пресъхнал и не издържах - напълних си бутилката със свежо Пиринско...

Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право. Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!