Венеция

Венеция (Venezia)

Ето ни отново на пътешествие. И този път дестинацията ни е Италия и по-специално един от най-известните й и очарователни градове - Венеция.

Този път пътуването ни беше с автомобил - по-дълго от пътуването със самолет, по-кратко и определено по-приятно от пътуването с автобус, предоставящо ни повече свобода в избора на дестинации и разпределение на времето за краткия ни престой в Италия. Това ни позволи да се разходим до Верона, Модена, Маранело и езерото Лаго Ди Гарда, които ще получат своите отделни теми.

Тук искам да вмъкна, че не бях ходил до Венеция, само бях слушал различни впечатления и мнения, доста противоречиви и объркващи. Дойде моментът да си изградя собствени такива и сам да видя, усетя и оценя града. Впечатленията от Венеция трудно могат да се изразят с думи - за мен това е невероятен град, с уникална атмосфера и дух! Със спътниците ми останахме изключително доволни от приключението по старите венециански улички, мостчета и канали.

Нека вмъкнем и малко обща информация: Венеция е град в Североизточна Италия,  център на област Венето. Населението му е около 260 000 души. Градът е разположен върху множество острови в плитка лагуна на Адриатическо море. Градът и лагуната са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Пристигаме в района, в който трябва да отседнем, рано сутринта, много преди договорения за настаняване час. Не си губим времето с чакане, веднага намираме автобуса, който ни отвежда на острова, и търсим подходящо място да посрещнем изгрева.

Как го мислехме ние, то как се получи... Имахме късмет да има облачност, което е предпоставка за хубав изгрев. Имаше и червени отенъци по облаците, но не ги заснех. Отидохме да снимаме на моста Риалто. Мостът обаче се оказа опакован за реставрация и от него нямаше достъпни места с хубава гледка. Такава беше трудно да се постигне, тъй като и доста от сградите бяха опаковани за реставрация. Нещата не се получиха точно, както бяха планирани, но все пак щракнахме някоя друга снимка.

След неправилно избраната позиция за хубавия изгрев се опитваме да се загубим по тесните улички и успяваме да видим града в една светлина, в каквато едва ли са го виждали повечето туристи. Към 7 часа сутринта се разхождаме в спокойствие по празните улички, доста преди часа, в който по тях ще се излее потокът от туристи...

Градът е уникален, както с архитектурата на сградите, така и с основите им и самия строеж. За построяването на града във водата гениалните венециански архитекти са използвали древна технология, като са положили основите, върху които са изграждани сградите, върху забити колове от елша. Дървото, потопено във водна среда с ниско съдържание на кислород, но богата на минерали, ставало все по-твърдо с времето и устойчиво на ерозия.

По време на разходката ни преминаваме през безброй мостчета. Няма как иначе -  другият вариант за придвижване в града е плуване или лодка :-) . Венеция има 180 канала и 450 моста.

Приближаваме се все повече към известния площад Сан Марко (Piazza San Marco).

Площадът е една от най-популярните забележителности във Венеция. Покрай него се намират всички важни сгради от Венецианската република. Имаме късмета да го видим и заснемем почти празен. Може би по това време рано сутрин е единствената ви възможност да го видите в такава светлина - през деня тук едва се разминавате с многобройните туристи, прииждащи от цял свят.

Върху Часовниковата кула, намираща се вляво от базиликата Сан Марко, има надпис на латински, който в превод гласи: "Отброявам само щастливите часове". Двете характерни бронзови фигури на върха на кулата са известни като Маврите заради тъмната патина, с която са покрити.

Базиликата Сан Марко (Basilica San Marco) също претърпява реставрация в момента. Поне не са я опаковали цялата и можем да видим една голяма част от тази забележителна сграда, образец на византийския архитектурен стил. Осветена е през октомври 1094г., но е окончателно завършена през 1617 година. Базиликата е дълга 76,5 метра и висока 43 метра, свързана е с Двореца на дожите. Първоначално  е била параклис за венецианските управници, а от 1807 година е седалище на Патриарха на Венеция.

В базиликата, в годината на официалното й откриване през 1094г., са пренесени и мощите на Св. Марко, които преди това са се пазели в скромен параклис в Двореца на дожите. Самите мощи венецианците са откраднали от Александрия през 828г. под претекст, че владетелят на града ще плячкоса гроба на евангелиста.

Паркинг за гондоли.

Може би ви прави впечатление, че на долната снимка кулата е леко крива. Това не е изкривяване от обектива, кулата наистина си е леко наклонена. Забелязахме и други кули, които са видимо наклонени. Не са построени така, а с течение на времето са се наклонили поради меката основа на морското дъно. Интересно е как се поддържат от италианците, може би през годините са измислили начин да ги укрепят, за да не паднат.

Докато ние се разхождаме измежду забележителностите, други правят сутрешния си крос.

Oтново се отклоняваме от основните туристически маршрути и се потапяме в очарователните тесни вътрешни улички.

Прането на венецианците виси отвсякъде.... Но в никакъв случай не дразни. Просто характерна част от специфичното очарование на града :-)

Времето, морската вода и въздух са си казали думата и въздействието им си личи върху повечето сгради.

Пространството е оскъдно във Венеция, няма достатъчно място за просторни градини, затова цветята са навсякъде по прозорците.

На следващата сутрин направихме жертва - станахме рано, за да отидем отново на лов за кадри по изгрев. Този път бяхме на подходящото място, с хубава и запомняща се гледка, без сградите да са опаковани за реставрация. Но природата не пожела да ни достави удоволствието този ден да ни подари впечатляващи цветове. Мястото е Мостът на академията. Там заварихме други туристи, дошли със същата цел - фотографи и художници, опънали стативите си и рисувайки, всеки по своя начин, незабравимите гледки, разкриващи се пред очите ни...

Дори и най-неромантичният човек би въздъхнал с копнеж при вида на тази гледка... А колкото до въздишките - Венеция си има специално място за това - Мостът на въздишките, който можете да видите малко по-надолу.

Хубавото на ранното ставане е, че пак получаваме възможността да се разходим по празните улички и площади.

Сан Марко отново пустеещ, само няколко заблудени туриста и чистачите, който го подготвяха за престоящата му дневна инвазия от тълпи туристи.

Дворецът на дожите (Palazzo Ducale), строен малко над 100 години в готически стил. Дворецът е седалището на дожите - водачите на Венецианската република. Тук са се помещавали също и тайната полиция, основните съдилища, градският затвор, помещенията за изтезания и много от управленските органи на града.

В тъмниците на двореца, наред с другите затворници, е лежал и авантюристът от ХVІІІг. Казанова.

Два доста различни по вид лодки са запечатани в долния кадър, но и двата, както още много други видове, се срещат ежедневно във венецианската лагуна.

А ето го и прочутият Мост на въздишките (Ponte dei sospiri). Свързва старите затвори със залата за разпити в Двореца на дожите. С това е свързано и името му, което пък му е дадено не от кой да е, а от Лорд Байрон. Мостът е наречен така заради въздишките на осъдените, водени по него от двореца към градския затвор. През тесните процепи те за последен път виждали Венеция и морето...

Към средата на деня един от символите на Венеция - гондолиерите могат да бъдат забелязани доста често. Характерните издължени лодки кръстосват града, а в някой от най-тесните канали те вероятно са и единствените, които биха могли да преминат.

Гондолите са претърпели значително развитие от появяването си до днешни дни, като днес всички са удивително еднакви - всички тежат около 700 кг., състоят се от 270 части и са направени от осем различни вида дърво, имат еднаква дължина и широчина, като на едната страна на всички е с 24 см по-дълга от другата. Последната особеност се я появила в една корабостроителница през ХІХ век, за да уравновесява тежестта на гондолиера.

Имало е практика да бъдат претрупвани с украса, затова през 1562г. е приет закон, който забранява прекалените орнаменти по гондолите, оттогава те са еднакво черни и отвън са украсени само с три неща - извит край, две конски подкови и специфичният нос с няколко зъбци, наречен ferro.

Ето и снимка от ранна част на деня покрай алеята на Двореца на дожите и Моста на въздишките. Ето така изглежда Венеция през по-голямата част от деня. В такива моменти оценявам жертвата от ранното ставане, определено има разлика.  Приликата на лица с такива от реалния живот е напълно случайна.

За нашата група идва моментът, в който сме си избрали да се качим на кулата на площад Сан Марко. Казват, че гледката от горе си струвало да се види и е една от най-забележителните в Европа... Не се усъмняваме дори и за миг и отиваме да се редим на дългата опашка, за да се насладим лично.

Качваме се горе и.... думите са безсилни да опишат гледката, която определено си струва чакането.

Оттук можем да разгледаме цялата лагуна.

Дворецът на дожите и част от Базиликата Сан Марко...

Забелязваме и моста, по който се придвижваме с автобус сутрин от мястото, където сме отседнали, към нашата туристическа цел. По него, освен с автобуса, може да се пристигне с влак или автомобил. За достигане на острова също могат да се ползват и корабчета.

Поглед към площад Сан Марко отвисоко.

След панорамната гледка, на която се насладихме от кулата на площад Сан Марко, идва ред да се повозим по Големия Канал (Canale Grande) с Вапорето. Вапорето е нещо като воден градски транспорт и има различни маршрути, зависи къде искате да отидете. Използва се от местните като средство за предвижване, а от туристите като атракция. Взимаме си билетчета по 7,50 евро и се качваме на линията, която преминава по Канале Гранде.

Един приятел се шегуваше какво ли ще се случи, ако се качи контрола и нямаш билет. Дали ще те свалят във водата и ще те оставят да доплуваш безплатно до дестинацията си :-) . Успяхме да разберем какво се случва. Мина контрола и една японска туристка не успя да открие билета си. Беше ясно, че просто не може да го открие, а не че по някакъв начин се е качила без билет, но венецианските контрольори се оказаха безкомпромисни и тя беше принудена да плати (чрез телефона, с което изключително силно впечатли контрольора :-) ) глобата от 62,40 евро.

Малка подробност е,  че не успяхме да преценим момента, в който да се повозим и разгледаме Канале Гранде с вапорето. Уцелихме час пик, в който местните се предвижваха по задачи, в съчетание с дежурната тълпа от туристи в корабчето. Усещането беше все едно пътуваш сутринта с рейс 280 за Студенски град. На някой места успях да щракна някоя снимка, опитвайки се да балансирам при поклащанията на корабчето. Беше изключително трудно и не издържахме целия маршрут, някъде по средата бяхме принудени да слезем.

А ето така ни поздравяваха хората, които се радваха на значително повече комфорт, докато ние бяхме на тясно във вапоретото.

Златната къща или Ca`D`Oro, известна с великолепната си фасада. Днес там се помещава галерията "Франкети".

Венециански маски и костюми за Карнавала.

На вас може и да ви е омръзнало вече, но на мен не, затова се връщаме отново на една от най-интересните гледки от Моста на академията привечер, за да проверим как изглежда мястото по залез.

Снимките от блога са авторски, не претендират за невероятна фотографска стойност, но са обект на авторско право.  Пиратството ограбва, затова въздържайте се от кражби. Нарушителите ще бъдат наказвани с цялата тежест на закона!